Устав

на Национален ученически парламент

Ученическите съвети, парламенти и други формирования посветени на ученическо самоуправление в Република България

Убедени, че участието на учениците в процеса на взимане на решения, които ги засягат и защитата на техните права са от изключително значение за изграждането на едно по-ангажирано и по-отговорно общество;

Признаващи необходимостта от изграждане и подобряване на вече изградените връзки между учениците от една страна и преподаватели и институции от друга;

Отдадени на идеята за по-активно участие на учениците в демократичните процеси, за повече ангажираност на учениците в извънкласни дейности и за качествено образование и добре подготвени млади хора;

Признателни на преподавателите и институциите, които позволяват и поощряват горепосоченото;

с настоящия Устав учредяват Национален ученически парламент.

Общи положения

Чл. 1. (1) Национален ученически парламент, наричан за краткост по-нататък Парламентът, е независимо, доброволно обединение на ученически съвети, ученически парламенти или други формални, или неформални формирования, посветени на ученическото самоуправление в рамките на Република България.

(2) Национален ученически парламент представлява ученическите съвети, негови членове, в Република България.

Чл. 2.  На английски език наименованието се изписва ,,National Student Parliament of Bulgaria”.

Чл. 3. (1) Седалището на Парламента е град Пловдив, Република България.

(2) Адресът на управление е: ,,ул. Отец Паисий” № 2, Пловдив, п.к. 4000.

Чл. 4. (1) Основната цел на Парламента е насърчаването и утвърждаването на ученическото самоуправление в България.

(2) Субсидиарни цели на Парламента са:

  1. изясняване на същността и популяризиране на ученическото самоуправление;

  2. подпомагане създаването и развитието на ученически съвети в страната;

  3. създаването на условия за тяхното устойчиво съществуване и развитие и преодоляването на препятствията за постигането на тази цел;

  4. обединение, подкрепа и обмяна на опит и добри практики между съветите в страната;

  5. посредничество между ученически съвети и институции в национален и регионален план.

Чл. 5.  Парламентът осъществява своите цели, като:

  1. провежда редовни срещи, които да дадат възможност за дискусия, дебати и други форми на демократични процеси по важни теми, както за ученическите съвети, така и за българските ученици като цяло;

  2. осъществява своята дейност във взаимодействие с органите на държавната и местната власт, международните институции, юридически лица с нестопанска цел и стопански дружества на национално и международно равнище;

  3. чрез друга законосъобразна и приложима към целите на Организацията дейност.

Органи на управление

Чл. 9. Върховен орган на Парламента е Общото събрание.

Чл. 10. Управителен орган на Парламента е Управителният съвет.

Чл. 11. Общото събрание на Национален ученически парламент се състои от всички членове на Парламента.

Чл. 12. Всяко учебно заведение от системата на средното образование, находящо се в Република България, може доброволно да участва съвещателно в заседанията, както и в процеса по вземане на решения на Парламента, като излъчи до двама свои представители.

Чл. 13. Общото събрание се провежда най-малко два пъти в рамките на мандата на Управителния съвет.

Чл. 23. Управителният съвет на Парламента се състои от 24 члена, надлежно избрани представители по квота от всеки регион, уредена в Приложение № 1 към настоящия Устав.

Чл. 24. (1) Представителите по чл. 20 от съответния регион се избират за мандат от една година по установени от Парламента правила.

(2) Изборите се провеждат не по-рано от месец преди изтичането на мандата на Управителния съвет.

(3) Управителният съвет провежда Общо събрание в срок до три месеца след началото на академичната година за съответния мандат, на което се определят основните приоритети и дейност на Парламента за съответния мандатен период.

Чл. 37. Постоянните отдели на Управителния съвет са:

  • Провежда събранията на Парламента, осъществява комуникацията с институциите, сключва ключови партньорства. Включва Председателя на Парламента, неговия заместник и секретаря на Национален ученически парламент.

  • Следи за законосъобразността на вътрешните нормативни актове на Парламента и Управителния съвет и се консултират с експерти и юристи в тяхното съставяне. Правни отношения следи и за спазването на този Устав.

  • Организира събития и осъществява инициативи на регионално и национално ниво;

  • Подпомага комуникацията с институциите и ключовите партньори, води комуникационна кампания за уведомяване на обществото за дейността на Парламента и необходимостта от ученическо самоуправление.

  • Осъществява комуникацията на Парламента на международно ниво и поддържа членството на Парламента в международни организации, обвързани с ученическото самоуправление;

Чл. 41. Председателят на Национален ученически парламент:

  1. представлява организацията пред всички организации, административни структури и органи на властта;

  2. свиква и ръководи заседанията и отговаря за тяхното нормално протичане;

  3. делегира свои правомощия и отговорности на заместник-председателите;

  4. упражнява контрол и съдействие за изпълнението на решенията;

  5. сътрудничи и партнира с общинските организации, областните и държавните структури в сферата на образованието;

  6. координира работата на членовете на съвета и защитава позицията и интереса им.

Чл. 42. В своята дейност председателят се подпомага от двама заместник-председатели, като всеки от тях:

  1. представлява и ръководи заседанията на Управителния съвет при отсъствие на председателя;

  1. координира комуникацията между всички членовете на Парламента;

  2. осъществява връзка между председателя и членовете на Парламента.

Чл. 43. (1) Секретариатът:

  1. подготвя материалите за заседанията и води протоколите;

  2. отговаря за електронната поща на Организацията;

  3. свежда информацията до председателя и заместник-председателите.

Пълен текст на устава

Приложение №1: Работни региони

Изборни региони

С цел да бъде улеснена комуникацията с ученически организации, училища и институции на регионално ниво и да се постигне по-добра представителност на учениците и предизвикателствата, с които се сблъскват, България е разделена на 11 региона. Тези 11 региона включват шестте района за планиране (Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен) и 5-те области в страната, в които средното си образование завършват над 2000 ученици годишно според данните на Националния статистически институт (областите Благоевград, Бургас, Варна, Пловдив, София-град). Допълнителни региони могат да бъдат добавяни по желание на регионите при рязко увеличаване на броя на членовете.

Всеки регион се представлява в Управителния съвет (УС) на Национален ученически парламент от две избираеми лица, които са представители на училище в дадения регион и са в гимназиален етап на своето образование (8. до 12. клас). Мандатността на всяко място в УС е една календарна година и то се запълва чрез избори, проведени единствено сред представителите в региона. Избори се провеждат ежегодно поне месец преди изтичането на предходния мандат.